Ти ходиш неправилно

 

Ти ходиш неправилно

Еволюцията работи 4 милиона години за да усъвършенства човешкото стъпало. Но ние го съсипваме с всяка наша стъпка.

Автор: Адам Стърнберг

Публикувано на 21ви Април, 2008 г.

• Превод: Елена Петрова

Грим: Джон Морад и Дженай Чин

Ходенето е лесно. Толкова лесно, че не е нужно някой да те учи как става. Всъщност е толкова лесно, че често го комбинираме с други лесни занимания – говорене, дъвчене на дъвка – и предполагаме, че ако не някой не може да върши и двете едновременно, трябва да е някакъв малоумник. Затова вероятно си мислиш, че ходенето в общи линии ти се отдава. Докато се шляеш из града, загрижен за икономиката или околната среда, или наема за следващия месец, би предположил, че нещо, за което едва ли трябва да се притесняваш, е начинът, по който се разхождаш.

Е, опасявам се, че имам лоши новини: Ти ходиш неправилно.

Вината не е твоя. Обувките са виновни. Те са вредни. Нямам предвид само високите тънки токчета или каубойските ботуши, или клатещите се еспадрили или какъвто и да е друг очевиден уред за мъчение, в който с трепет пъхаме краката си. Имам предвид всички обувки. Те нараняват стъпалата ти. Променят походката ти. Всъщност, краката ти – твоите бедни, нежни, нагрубявани, пренебрегвани, злепоставяни, неразбрани крака – се погубват във война, която се разразява от около хиляда години: борбата на обувките срещу краката.

Миналата година, изследователи от Университета Витватерсранд в Йоханесбург, Южна Африка, публикуваха проучване, озаглавено “Обути или боси: Патологични изменения в предната част на стъпалото при съвременния човек” в списанието за подиатрия “Кракът”. В проучването участвали 180 души от три различни популационни групи (Сото, Зулу и европейци), чиито стъпала били сравнени както помежду си, така и с тези на скелети от преди 2000 години. Изследователите заключили, че преди изобретяването на обувките, хората са имали по-здрави крака. Сред съвременните хора, народа на Зулу, който ходи бос, имал най-здрави крака, а европейците, привикнали с обувките – имали най-увредени. При обсъждането на резултатите, един от водещите изследователи, Д-р Бернхард Зипфел, се оплакал, че Американската подиатрична медицинска асоциация не “насърчава активно ходенето бос навън за здрави крака. Това се случва на фона на все по-многобройни научни доказателства, включително и нашето проучване, че повечето обувки на пазара са вредни за краката.”

Добре, обувките могат да бъдат не дотам удобни. Ако ви се е случвало да се измъчвате на 10-сантиметрови токчета или в официални кожени обувки в продължение на цяла сватба, вероятно сте го открили. Но дали това наистина означава, че не ходим правилно? (Да.) Всъщност, не знаем ли инстинктивно как да ходим? (Да, в известен смисъл.) Ходенето не е ли напълно естествено? Да – но не и обувките.

“Естествената походка е биомеханически невъзможна за всеки, който носи обувки” – пише Д-р Уилям А. Роси през 1999 г. в статия в списанието Мениджмънт в подиатрията. “Отнело е 4 милиона години да развием уникалния си човешки крак и съответно, специфичната си походка – това е удивително постижение на биоинженерството. Но само за няколкостотин години, с един лекомислено създаден инструмент – нашите обувки – сме изкривили чистата анатомична форма на човешката походка, пречейки на инженерната й ефективност, измъчвайки я с разтягане и напрежение и лишавайки я от естествената й грация и лекота в движенията от главата до петите.” С други думи: Краката са добри, а обувките – лоши.

Вероятно това ви звучи като празно научно бръщолевене или бляновете на “завръщащи се към природата” откачалки. В този случай, трябва да послушате Галахад Кларк. Той е на 32 години, живее в Лондон и, както ще откриете, е необичаен поддръжник на идеята да се отървем от обувките си. Първо, той е потомък на семейство Кларк, притежаващо английската фирма за обувки C&J Clark (кларковете), основана през 1825 г. Второ, в момента той ръководи собствена фирма за обувки. Затова е малко учудващо, че казва: “Проблемът е в обувките. Независимо какви са те. Обувките са вредни за вас.”

Това са особено лоши новини за нюйоркчани, които а) по принцип ходят доста и б) имат склонност да го правят с обувки.

Знам какво мислиш: Ако обувките толкова ми вредят, каква е алтернативата?

Просто е. Ходи бос.

Добре, и сега знам какво мислиш: А каква е другата алтернатива?

Галахад Кларк никога не е имал намерение да навлиза в бизнеса с обувки, да не говорим за бизнеса против обувките. И вероятно никога не би го сторил, ако не беше Ву-Танг Клан. Кларк посещавал университета на Южна Каролина, където изучавал китайски език и антропология. Той започнал да слуша Ву-Танг – рап формацията от остров Стейтън, издигаща в култ филмите за бойни изкуства и, макар и странно, мокасините Уолаби. По стечение на обстоятелствата, бащата на Кларк бил създателят на тези мокасини. “Реших, че това е шансът ми да излезем в една компания,” казва Кларк. “Нещата се задълбочиха и заедно разработихме линия от обувки. Това ме засмука обратно в индустрията.”

След като завършил колежа, Кларк се завърнал в Англия, където започнал работа с Terra Plana – фирма, посветена на екологично издържаните обувки, и заедно с архитекта Рем Д. Кулас създал United Nude – марка обувки с модерен дизайн. Тогава, през 2000та година, Кларк бил потърсен от Тим Бренан – млад студент по индустриален дизайн в Кралския колеж по изкуство. Бренан бил запален тенисист, страдащ от хронични травми на коленете и глезените. Баща му преподавал Техниката на Алекзандър – предмет, който изучава връзките между кинетиката и поведението ни – между начина, по който се движим, и това как се държим. Бащата на Бренан го насърчил да се опита да играе тенис бос. В началото, Тим бил скептичен, но пробвал и открил, че травмите му изчезнали. Затова, той се заел да изготви проект за обувка, която едва приличала на такава: без подплата, без поддръжка на свода, без ток. Прототипът му се състоял от фин плат с ултра-тънка латексова подметка. Това не било съвсем нова идея. Обувката представлявала осъвременена 600-годишна мокасина.

Неестественият детайл от дизайна, характерен за почти всяка обувка.

Бренан занесъл обувката си на Кларк и след няколко модификации, те постигнали много лека кожена обувка с три-милиметрова подметка от гума и устойчив на пробив DuraTex, която нарекли Vivo Barefoot. "Няма никакви трикове," казва Кларк. "Това е философията на завръщане към първичното – Господ ни е създал съвършено способни да се разхождаме наоколо без обувки."

На пръв поглед, това изглежда като смислен и очевиден подход – да работиш за крака, а не срещу него. Но той представлява основно разчупване на господстващата философия в обувния дизайн. С десетилетия, водещият принцип в дизайна е бил да се компенсират видимите недостатъци на човешкия крак. Тъй като усещаме болка при удар на петата си в земята, почти всички обувки имат структура за повдигане на петата. И тъй като ходенето по твърди повърхности може да бъде болезнено, увиваме крака си с уплътнения. Много хора страдат от плоскостъпие или нисък свод на стъпалото и затова носим обувки с вградена поддръжка за свода, която да го повдига.

Естествено, има хиляди други фактори, които са повлияли на дизайна на обувките през вековете. Например, хората харесват обувки, които изглеждат добре. Високите токчета никога не са били удобни, но карат притежателя им да се чувства секси. Всъщност, идеята да се шляем безцелно из градската среда е на мода и се приема в западното общество от около 200 години. Преди това, градовете са имали малко тротоари, улиците са плували в канални води и ходенето като форма на движение е било свързвано с бедността и работническата класа. "Само хората от висшата класа, особено жените, можели да носят обувки, които ясно изразявали неспособността им да ходят надалеч.", пишат Питър МакНийл и Джорджо Риело в есето си "Разходка по улиците на Лондон и Париж: Обувките в периода на Просвещението." Ходенето било за селяците, които били "боси и бременни"; богатите или "добре подкованите" използвали карети.

Разбира се, наскоро се заинтересувахме от обувки, които се рекламират като удобни – било то подплатени обувки за разходка или модерни маратонки с помпи и шок-абсорбери. Но основната философия, че обувките трябва да подобрят, дори да заменят или понякога да пренебрегнат естествената дейност на крака, остава същата. Не сме родени с въздушни мехурчета в стъпалата си, затова Nike ни ги осигури.

Пробвай този тест: свали обувката си и я постави на масата. Най-вероятно върхът й ще бъде леко извит нагоре и няма да опира в масата. Това повдигане на пръстите е част от дизайна на почти всяка обувка. Разбира се, босите ти пръсти не се извиват нагоре; всъщност, те са устроени да се вкопчват в земята и да помагат при равновесието. Смисълът на повдигането на пръстите е да осигури слаб "люлеещ" ефект, който да позволява на крака плавно да премине към следващата стъпка. Това е необходимо, защото самата обувка не би позволила на крака ти да се движи по естествен начин. Обикновено, той би преминавал гъвкаво към всяка следваща стъпка, от петата към външната страна на стъпалото, през свода, преди пръстите да дадат силен тласък напред. Но обувките не са пригодени да бъдат пластични. Разбира се, че ако вземеш една обикновена обувка в ръце, можеш да я огънеш по средата, но тази сгъвка не съвпада с мястото, където кракът ти би се извил; всъщност, ако огънеш стъпалото си на същото това място, то би се строшило на две. За да компенсират тази липса на гъвкавост, обувките са пригодени да повдигат пръстите, за да може кракът да се "люшне" напред. Това, разбира се, е необходимо единствено ако носиш обувки.

Ето още един пример: ако носиш високи токчета дълго време, сухожилията ти се скъсяват и тогава ти е удобно да ходиш само с високи токчета. Една продавачка, с която говорих в магазин за спортни обувки, обясни как всяко лято магазинът се пълни с млади жени, които се оплакват от болезнено изтръпване на стъпалата – тя го нарича "болест на джапанките" и то е резултат от това, че жените внезапно сменят зимните си ботуши с ток с летните джапанки. Това е парадоксът на обувките: започнали сме да вярваме, че обувките, а не босите крака, са естествени и удобни, докато всъщност носенето на обувки създава нуждата от самите тях.

Добре, ами какво да кажем за един хубав чифт спортни обувки? В крайна сметка, той увива крака ти в подплата, за да те защити от безпощадния бетон. Ала и подплатата не е полезна. Да вземем предвид статията "Спортни обувки: несигурни заради илюзиите на възприятията", публикувана в издание на списанието Медицината и науката в спорта и физическата култура от 1991 г. "Бегачи, носещи скъпи спортни обувки, за които се казва, че имат допълнителни защитни свойства (напр. повече подплата, корекция на пронацията), страдат от травми значително по-често от хората, носещи евтини обувки (на цена под 60 лева)." Според друго изследване, онези, носещи скъпи подплатени обувки за бягане, е два пъти по-вероятно да пострадат – с 31,9 травми на 1000 километра, сравнени с 14,3 травми при хората, които бягат с обувки с твърда подметка.

Да се научим да ходим правилно.

Очевидно има нещо, противоречащо на интуицията, в идеята, че по-малкото подплата около крака ти способства за по-слаб шок върху тялото. Но това е само ако продължим да мислим за краката си като безжизнени подпори от плът, които ни държат изправени. В стъпалото на крака има над 200 000 нервни окончания – то е сред най-богато инервираните  области в тялото. Краката ни са пригодени да действат като антени, насочени към земята, които ни помагат в равновесието и предават информация за повърхността, по която ходим.

Но (бихте казали) ако ходим или тичаме без стелка, би било убийствено за петите ни –именно в това е въпросът. Петите те болят, защото не би трябвало да ходиш така. Обвиването на петите с подплата, за да не болят, е все едно да натъпчеш парцал в устата на някого за да спре да вика – в общи линии, казваш на петите си да млъкнат.

А петите ти не само крещят, те се опитват да ти кажат нещо. През 2006 г., една група от ревматолози в медицинския колеж Ръш в Чикаго, изучавала силата на "импулса на аддукция на коленете" – най-общо, силата на усукването в средната камера на коленната става, където се развива артрит. С години, ревматолозите съветвали пациенти с остеоартрит на коленете да носят обувки с меки подложки за да намалят напрежението в ставите. При импулса на аддукция, те се опитвали да прилагат шини и ортози за обездвижване на коляното, но резултатите били противоречиви. Затова, изследователите от Ръш изпробвали нещо друго. Те накарали различни хора да ходят с обувките си за разходка, а после боси, и всеки път измервали напрежението в коленете. За своя изненада те открили, че напрежението в коленете е с 12 % по-малко когато хората ходели боси, отколкото когато носели подплатените си обувки.

"Представете си наистина голяма обувка с изолация на крака си – когато ходите, сякаш тъпчете наоколо," казва Д-р Наджия Шакур, водещият учен в изследването. "Кракът ви удря земята много силно. За разлика от босия крак, където движението е естествено от пръстите до петата. Мислим, че това е свързано с по-голяма абсорбция на шока, дължаща се на гъвкавостта на крака и липсата на ток. Повечето обувки, дори и тези за бягане, имат значителен вграден ток. А вече знаем, че токовете могат да увеличат тежестта върху коленете." Тя отбелязва, че още един фактор е усета на стъпалото ни по земята – то изпраща съобщения до останалата част на тялото. "Тялото ви си казва: Кракът ми току-що стъпи на земята, ще започна да ходя, затова ще активирам всички онези механизми, които предпазват ставите ми. Естествените механизми за предаване на невромеханични импулси в тялото ви могат да защитят останалата част от крайниците. Получавате много повече сензорни данни, отколкото когато сте изолирани от дебела подметка."

Същото важи и за спортните обувки. През 1997 г., изследователите Стивън Робинс и Едуард Уейкед от университета МакГил в Монреал открили, че колкото повече подплата има обувката за бягане, с толкова по-голяма сила бегачът стъпва на земята. Всъщност, ние инстинктивно стъпваме по-тежко, за да противодействаме на абсорбцията на удара в подплатата. (Проучването установи, че същото се случва когато гимнастиците се приземяват на меки постелки – те всъщност се приземяват по-тежко.) Очевидно правим това, защото имаме нужда да усещаме земята за да се чувстваме в равновесие. Когато сме боси, можем да усетим повърхността и да абсорбираме по естествен начин силата на всяка стъпка с телата си. "Докато хората, носещи обувки, подценяват натоварването на ходилата," заключва изследването, "босите хора го усещат съвсем точно."

Шест ученика, един от които бях аз, се събраха в салон на Проекта за Дишането в Челси за да се научат да ходят правилно. "Самото ходене е волевото действие, което е най-близо до неволните ритми на тялото, до дишането и ударите на сърцето," пише Ребека Солинт в Уондерлъст: История на ходенето. Именно към това се стремим и ние, повече или по-малко, обикаляйки бавно из стаята с босите си крака, под наблюдението на инструктора ни Ейми Матюс. Тя е бивша танцьорка, която се занимава с частна двигателна терапия, а също така преподава йога, анатомия и кинезиология в семинарите си по Въплъщение на Асана. Това е вторият ден от десет-седмичен курс за крака, който, в съответствие с моите цели, започна със стъпалото. Миналата седмица, Матюс показа на учениците как се извършва плавния преход на стъпалото при ходене, вместо просто да тъпчем с крака – урок, който всеки прилага със затруднение. Когато Матюс запита класа как са минали нещата миналата седмица, една от жените не се беше замислила толкова за вътрешните ритми или туптенето на сърцето. Вместо това, тя каза: "Научих едно: ходенето е трудно."

ДА ПОХОДИМ БОСИ

За няколко нови модела обувки се твърди, че осигуряват ползата от ходенето бос, макар да няма единодушие колко бос трябва да бъде босият крак.

И аз запомних едно – ако искаш да се научиш как да ходиш бос, или "по босия начин", както понякога го наричат, има много хора, които биха ти преподавали. Уеб-страници като barefooters.org, официалния сайт на Обществото на босоногите, рязко ще отбележи, че в повечето случаи не е незаконно да шофираш бос, независимо от това, което си чувал. (Това е истина.) А органите на здравеопазването само в няколко щата не позволяват на хората да ходят боси на ресторант (това също е истина), независимо от всички табели, които казват че ако не носиш фланелка и обувки, няма да бъдеш обслужен - дело на фашисти, ненавиждащи босоногите.

Но ако последвате тези ентусиасти твърде далеч, ще пропаднете в заешката дупка на ексцентрика. Докато съществуват много легитимни клубове за боси разходки из страната, които не се състоят от откачалки, моето търсене на босоноги ентусиасти в Ню Йорк ме отведе до сайта barefoot.meetup.com, който ме насочи към Кийт ("Аз съм 43-годишен мъж, търсещ нови приятели със сходни интереси."), който ме отведе до "Дафизъл" ("Харесвам мръсните крака и искам да се видя с други хора, които обичат да ходят из града с мръсни крака."), който ме запозна с Рики ("Аз съм 24-годишен мъж, търсещ жени, които обичат да си играят с краката им."). Това ме накара да изоставя търсенето на група на босоногите в Ню Йорк.

Но притесненията ми, че уроците на Ейми Матюс ще бъдат изпълнени със странни духовни търсения или фетишисти, отдали се на пръстите на краката, бързо се разсейват, когато тя изважда скелетен модел на крак. Прекарахме следващия час в изучаване на 24те (или при някои хора – 26) кости на крака – от калканеуса (костта на петата) до върховете на фалангите (костите на пръстите). Трябваше да попием толкова много информация, че докато се изправих и тръгнах отново, в общи линии бях забравил каква е разликата между костите кунеиформ и кубоид. Затова ми е трудно да разглеждам краката на другите хора докато са неподвижни, а това е следващата ни задача. Което не ме смущава, като имам предвид, че за разлика от останалите от групата, се смятам за талантлив пешеходец. Разбира се, че понякога усещам болки в гърба и, добре де, когато изминавам дълги разстояния чувствам мъчителна болка в хълбоците си, която не изпитвах преди. И да, когато посетих Майкъл Бългър – структурен масажист близо до парка Вашингтон, специалист по "ролф" (вид дълбок масаж) и той разтри единия ми крак и ме остави да походя за да направя сравнение, все едно бях пират на дървена протеза с неразтрития си крак.

Все още се чувствам доста уверен когато идва моят ред да оценят краката ми. Другите ученици ги разглеждат. Обсъждат. Изглеждат загрижени. Очевидно костите на глезена ми са подредени като кула от дървени кубчета, която е на път да рухне.

Тогава Матюс седна пред мен с кръстосани крака, постави ръка на глезена ми и ме помоли да помръдна костта, наречена талус. Странно, но успях. Тя обясни, че когато не използваме правилно краката си, мускулите ни се напрягат за да компенсират – това се случва не само при краката, а в цялото тяло. Помоли ме да повдигна предната част на стъпалото си, което също изпълних. Тогава върна крака ми на земята и ми каза "да се доверя на костите да ме държат изправен."

Трябва да ви кажа, че в този кратък момент се почувствах сякаш никога не съм стоял правилно на краката си през целия си живот.

След урока, нахлузих отново дебелите си ботуши марка Блъндстоун и се опитах да върна усещането за "стоене върху костите." Не можех, главно защото в обувките краката ми дори не усещаха земята. Прекарах останалата част от деня бродейки из града с усещането, че съм обул буци цемент и очаквам да ме хвърлят в Ийст Ривър.

"Животът се състои от това, за което човек размишлява по цял ден," казва Ралф Уолдо Емерсън, а в момента аз мисля за краката си. Изпробвам чифт Vivo Barefoot на Галахад Кларк и ми е трудно да мисля за каквото и да било друго.

Бягането бос представлява интерес за сериозните бегачи от десетилетия, поне след като Абебе Бикила от Етиопия пробяга Олимпийския маратон в Рим през 1960 г. бос и победи. Но бягането на бос крак е трудна дисциплина, която трябва да бъде изучавана правилно, а определено не бихте поискали съвет за това от мен – задъхвам се дори когато тичам след таксито. Истинският въпрос за нюйоркчани е: Какво е да ходиш бос? Възможно ли е така да ходим по-добре? Е, ако първите ми няколко минути с Vivo Barefoot означават нещо, отговорът е: "Ох. Да. Ох."

Изпитване на обувки, симулиращи ходене на бос крак.

ПОХОДКАТА

Ходенето е като всяка друга физическа активност: Можеш

да се научиш как да го правиш по-добре. Това е указание как в три стъпки да задействаш

отново машините в края на краката си.

Механизмът на ходенето бос е много сходен с бягането на бос крак. Идеята е да се елиминира силният удар в петата и да се използва нещо като "междинна стъпка": да се приземиш меко на петата, но веднага да премести